Бавното влюбване в Рим, което остава за цял живот

Всяко пътуване е различно. Дори и когато изберем отново някоя дестинация. Това как ще видиш един град зависи много от настроението с което се отправяме на път, средствата с които разполагаме, сезона. Когато пътувам винаги гледам да избягвам жегите и тълпите. Понякога обаче са неизбежни.

Връщането към дадено място, някои „професионални туристи“, смятат за грешка защото считат това за ресурс, с които могат да видят някое ново място. С времето обаче разбрах, че ако някои град ти хареса от пръв поглед, трябва да се върнеш отново за да го преоткриеш. Да видиш малките кафенета в някоя затънтена уличка, да отидеш отново в любим ресторант, където не са те забравили. Или да те разпознае любезната продавачка в магазина за дрехи, където последно си си оставил заплатата. Така се запознах с Рим.

Рим определено беше в листата на дестинациите, които искам да видя, но смятах за „твърде туристически“. Така през 2016-а, една приятелка каза „Хайде в Рим!“. Беше март - идеалното време да видиш Рим без тълпи от туристи. Току-що бяха ремонтирали Фонтана ди Треви. Бяхме избрали хотел в Центъра за да можем да се насладим на града с дълги разходи за насякло дни. Имахме страхотен план, бяхме разграфили дните, местата на които ще идем, ресторантите бяха резервирани. Ползвахме се от препоръките на други „професионални туристи“. Така открих ресторант Arlù, който днес приемам за част от „семейството“, място където винаги ще намерят маса за теб, независимо дали имаш резервация. „Arlù“ е разположен в непосредствена близост до Ватикана. 

С времето забелязах, че в него се хранят висшите чиновници на малката християнска държава. По стените на ресторанта има изписани различни фрази, сентенции. Още при първото ми посещение в „Arlù“ една от тях се открои. „Рим е град, който те кара да се влюбиш в него - много бавно, но за цял живот.“, думите са руския писател Николай Гогол. Потвърждавам напълно!

„Arlù“ отваря врати през 1959г., от тогава до сега в него живее страстта към рецепти, които се предават от поколенията. Във времето е запазен автентичния вкус, но готвачите и не спират да търсят нови комбинации. 

Всеки ден „Arlù“ предлага освен основното си меню и кратък лист със специалитетите на деня. 

Името на ресторанта идва от сливането на инициалите на Армандо и Лусия, които обединяват живота и работата си в страстта към добрата храна. Относно цените - двама души могат да обядват блажено за около 60 евро.

Добре де! Признавам си - има нещо, което не може да опитате в „Arlù“ – „Спагети Ала Путанеска“. Типично римско ястия, вдъхновено от ... страстта, за което се смята, че се е зародило в Южната част на Италия. 

Едно от предположенията за появата на този сос, е че той е създаден в началото на 20-ти век в Южна Италия от „жриците на любовта“, на които се налагало да приготвят нещо за ядене след работа, но в техния случай нямало отворени магазини и за това ползвали само наличните продукти като маслини, консервирани домати и аншуа. Според други този сос се появява, защото благоразумните омъжени жени възпитавали с него „жриците на любовта“, заливайки ги от балконите си със соса, приготвен от остатъци. Моралната мярка била съпроводена от крясъци „puttana“, което в буквален превод си е кучка.

Представяте ли си 55 години да работите едно и също на едно и също място? Роберто Полика го прави. Неговите клиенти са съседи и приятели от девството. А учителят по занаят е неговият дядо, които отваря „Antica Caciara“ през 1900 г. Магазинът се превръща място, където фермери от провинцията, могат да продават своите сирена произведени от овче мляко. По това време в Италия нямало основна дума за сирене (formaggio), за това и името на „Antica Caciara“ буквално означава "старото място, което продава сирена".

Ако се отправите по „Via San Francesco a Ripa“ със сигурност ще усетете по аромата където точно е „Antica Caciara“. До входната врата са окачени бутовете прошуто, а от витрината се виждат пресни планини от снежна рикота. В магазинът аромата на сирене е доминарщ, в средата на пода започва стръмна кула от пекорино-романо.

Сирената пристигат всяка сутрин. Точно в 5:30 сутринта Роберто отваря вратите на своят магазин за доставките, които продължават около час и половина. Моцарела от Кампания, прясна Бурата от Пулия, Салуми (свински деликатес) пристига от Норча, а Роберто носи и пекорино, което е собствената му овчарска ферма. В 7:00 той отваря врати за да посрещне първите си клиенти. Мъжът пренася в една епоха на добри отношения, изглежда сякаш е невъзможно да го ядосаш. Отношението му по време на работа е забележително и примесено с изтънчените сирена в магазина е гаранция, че ще направи деня ви по-слънчев.

Когато се загледаш по стените виждаш, че статии на японски, китайски, английски, немски, френски и други езици хвалят мястото. Роберто харесва статията за него в един немски вестник, където снимката му със съпругата му - Анна, е по-голяма от тази на Силвио Берлускони, който по това време е министър-председател и редовен клиент.

В последните две години и половина посетих Рим седем пъти. Успях да се влюбя не само в храната. Този град промени усещането към света. Върна ме там където се крие щастието на малките детайли. В този ред на мисли имам да разказвам още много за Рим, но ще е след време. :)