Да живееш значи да обичаш. Какво е да си майка на 127 деца?

Всяко пътуване носи със себе си очаквания. Когато тръгвах към Индия нямах търпение да видя най-големия паметник на любовта в световната история - Тадж Махал, Храма на маймуните или да възседна слон за да се изкачва към крепостта Амбър Форт. В програмата беше записано още, че ще се срещнем с бездомни деца, настанени в приют. Не помня какво точно бяхме разглеждали в този ден, но бяха много и вълнуващи неща. Беше късен следобед, жаркото слънце се отразяваше в уморените ни очи. Отправихме се към приюта в щата Раджастан, по път минахме през няколко магазина за лакомства. Когато пристигнахме пред една голяма и цветна къща, тя никак не ми приличаше на приют. Голям плакат с очите на една жена ни посрещна там. Когато влязохме, видях жената отблизо. Живите ѝ очи, надарени с благос, те карат да заобичаш това момиче от пръв поглед. Изглеждаше на не повече от 25 години. Още не разбирах къде точно съм попаднал. Разменяйки първи думи, научавам, че това момиче е на 44 години, не сме в приют, а ...